Индивидуален подход към всеки клиент.
Здравейте! Аз съм Христиана Стойкова, или накратко – Хриси. Добре дошли в моя сайт OtJivota.com и терапевтично пространство От Живота!
Аз съм действащ музикант, доктор по музикознание и преподавател в Нов български университет, а от 2026 практикувам като психотерапевт под супервизия.
На пръв поглед музиката и психотерапията може да изглеждат като две доста различни професионални посоки, но за мен те винаги са били част от един по-общ интерес – към човека, неговия вътрешен свят, начинът, по който преживява и изразява себе си, и възможностите му да се развива и да създава.
Изкуството, вдъхновението и креативността са важна част от начина, по който разбирам живота. Възхищавам се на способността ни да създаваме – не само произведения на изкуството, но и идеи, отношения, нови посоки и различни начини да живеем. Вдъхновението, творчеството и вътрешната лекота на духа са състояния, към които се стремя и самата аз. Вярвам, че те могат да ни помогнат да преминаваме през трудните периоди не като ги заобикаляме, а като намираме свои начини да се срещаме с тях и да продължаваме напред.
Интересът ми към психологията, психотерапията и изкуствата е дългогодишен – започна още в ранните ми тийнейджърски години, макар че ми отне време да разбера, че различните ми интереси всъщност се срещат в една обща област – тази на човешката психика. Работата и срещите ми с хора също започнаха много преди професионалния ми път в психотерапията. Именно любопитството към човека и желанието ми да разбирам по-добре неговия вътрешен свят ме доведоха до решението да се обучавам професионално в тази посока.
През 2022 г. започнах обучението си за интегративен психотерапевт в Института по психосоматика и интегративна психотерапия, а от 2026 г. практикувам с разрешително за работа под супервизия.
В работата си използвам интегративния подход, защото той позволява човекът да бъде разглеждан цялостно и през различни психологични перспективи. За мен това е важно, тъй като всеки човек има своя история, своите отношения, потребности, ресурси и начини да се справя с трудностите – и затова терапевтичният процес също не би могъл да бъде един и същ за всички.
Музиката...
Музиката е другата голяма част от моя професионален и личен път. Тя присъства в живота ми от детството – започнах с пианото, класическата музика ми даде основата, а впоследствие любопитството ми ме поведе към рок музиката (и свиренето на китара), джаз, поп, хип-хоп, R&B, соул и още много музикални светове. Днес продължавам да се занимавам активно с музика и да я изследвам и академично. Като музикант и изследовател се интересувам особено от творческия процес, импровизацията и начина, по който човек развива способността си да създава и да изразява себе си.
С времето започнах да откривам все повече интересни връзки между музиката, психологията и човешкото развитие. Вълнуват ме теми като емоционалната интелигентност, мотивацията, състоянието на поток, творчеството и ролята на креативността в живота ни. Тези интереси присъстват и в академичната ми работа, но е важно да уточня, че психотерапевтичната ми практика не е музикотерапия и музиката не е методът, чрез който провеждам терапията. Това са две отделни професионални области, които развивам паралелно и в които продължавам да се образовам.
В терапевтичната работа за мен най-важно е да има пространство, в което човек може да бъде чут, разбран и приет такъв, какъвто е – без необходимост да има готови отговори или да знае предварително накъде трябва да стигне. Вярвам, че терапията не е процес, в който някой друг ни казва как да живеем, а възможност постепенно да опознаем по-добре себе си, своите нужди и избори и да открием собствените си начини да се справяме с живота.
Може би именно тук се срещат най-силно двете ми професионални посоки. В музиката импровизацията означава да имаш достатъчно знания и опит, за да можеш да се оттласнеш от предварително написаното и да откликнеш на това, което се случва в момента.
В живота също невинаги можем да следваме готова партитура. Понякога имаме нужда да спрем, да се заслушаме в себе си и постепенно да открием своя собствен начин да продължим.
И именно заради това нарекох това пространство „От Живота“ – защото вярвам, че терапията не е отделена от живота, а е част от него. Място, в което можем да се спрем за момент, да погледнем какво се случва с нас и да потърсим по-свободен, осъзнат и автентичен начин да продължим нататък.